1.

НЕ ИСКАХ, НО СЪРЦЕТО ПОБЕДИ

Прости ми моля те, че те обичах.
Не исках но сърцето победи.
Със своята голяма обич свикнах
и тежко бе без твоите очи,
усмивката, която тъй затопля
и русите примамливи коси.

Ръката си протегнах да погаля
скъпото пленително лице,
но то изчезна. Сън ли бе, кажи ми,
че не трепна в моето сърце.
Нима аз нямам право да обичам
и в своя път да търся любовта?

Нима аз трябва винаги да страдам...
А ти почувства ли я... любовта?
Увлякох се. Нали ще ми простиш,
че още те обичам...
Не исках...,
но сърцето победи!

2.

На залива на всяка вяра
настъпва мрак и тишина.
На залива на всяка обич
настъпва болка и тъга.

Когато някой си отива
ти нямаш сили да го спреш,
когато любовта умира -
не можеш с нея да умреш!

И тогава разбираш, че всичко е измама.
Любов е имало, но вече я няма.
Любовта е птичка отлетяла.
Била си щастлива, но не си разбрала!

3.

Днес ти ме попита
дали те обичам,
дали ще те искам,
дали ти се вричам.

Запитай звездите
и те ще потрепнат.
Запитай листата
и те ще прошепнат,

че аз те мечтая,
във нощ те сънувам,
в реалност желая,
и в сън теб бълнувам.

4.

За две ръце протегнати пред мен
земята бих до края извървяла.
За две очи, като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дала.

За две слова казани за мене
най-хубавите думи бих избрала.
За две сълзи изплакани за мене
аз всички океани бех изпила.

Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен чакан дъжд,
а ти дойде като небе голямо
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка
и звезди, за да не тъжа,
от мъка - песен и от песен - мъка,
а аз не зная как ще издържа...

При тая среща ранна или късна,
на тоя огън древен или нов,
ако сега сърцето ми се пръсне
едно помни - било е от любов.

5.

Моето въображение
ми дава вдъхновение
да разкажа в този час
за чувствата бушуващи в нас.
Те се появиха изведнъж
като светкавица,
която предвещава дъжд.
Разтърсиха моето съзнание,
разтърсиха моето сърце
и си казах:
Боже мой, какво стана с мен?
Дали това не е измама,
дали това не е мираж,
а може би божестван глас?
Може би това
не е мимолетно увлечение,
а съдбовно предопределение?
Аз не те познавах досега,
но усещам,
че ти си моята сродна душа.
Ти не ме познаваше до сега,
но усещаш ли,
че аз съм твоя съдба?
Аз го усещам,
май че и ти.
Хайде тогава
да не губим време,
ела и ме вземи.

6.

Тази нощ е толкова прекрасна,
магията на любовта е oще властна.
Усещам твойта топлина,
докосваш нежно моята снага.

Целуваш страстно мойте устни,
усещаш ги колко са вкусни.
Шепнеш любовни слова,
вълнува те мойта душа.

Нощта е тиха и потайна,
не издава нашата тайна.
Легнали блажено в росната трева,
само луната наблюдава сега
романтично вплетените ни тела.

7.

Желая много ти да си до мен,
усещам твойта липса всеки ден.
Не искам аз да те загубя,
не искам в друг аз да се влюбя.

Сънувам твоите очи,
момчето в моите мечти си ти!
Сърцето ми, обгърнато в тъга
усеща безкрайна самота...

8.

Аз винаги ще те обичам,
сърцето ми ще бие винаги за теб,
и винаги ще съм до тебе,
дори и в тежките ти дни.

Ще бъда лястовица бяла,
която ще лети до теб,
ще бъда като слънце лятно,
което ще те топли всеки ден.

Ще xодя аз по пътя, моя, прашен,
а ти по своя ще вървиш
и в някои ден прекрасен
двамата ще тръгнем по един.

9.

Ден след ден минава,
в сърцето – празнина,
болката остана,
и всичката тъга...

Спечели ми сърцето,
с твойта топлина.
Защо аз бях небрежна?
Отне те таз съдба...

Аз спомням си те всеки ден,
навика изчезва, любовта стои.
В сърцето ми частица
завинаги си ти.

Поглеждам в празнината
и ти си още там,
добра и тъй невинна,
и пълна с красота.

Бъди до мен ти вечно,
като спомена ми жив,
не заминавай, стой със мен,
обичам те, прости!

10.

ЖЕСТОКО ЗА ДВАМА

Бутилка стар коняк за по-изискано,
пет приказки за мода и за друго,
един изтъркан виц, полуусмивка
открадната целувка... първа.
Дежурното "недей" на женски глас,
с което всъщност те повикват.
Две бели фигури от страст,
интимното око на синя лампа
и сладка топлина на полумрак,
на голото легло,на тиха музика.
А после - неизменната умора.
Дими цигарата за двама,
като жестока рана тлее.
Почерква вече празната касета.
Вик! И всичко свършва.
Обичам те - ми казваш ти
със своя неуверен глас
и молиш ме настойчиво, страхливо
да ти повтарям същото и аз.
Обичам те, но как да ти го кажа
във тази тишина.
Лъжа, защо ти е лъжата?
Целувам те, но тебе ли целувам?
Лежа до теб - коса в коса
прегръщам те и те забравям.
И не че има друга,
и не че ти си хлътнала по мен,
а просто бе поредната игра.

11.

ЗАЩОТО ИСКАМ ТЕБ

Говори ми за любов!
Прoшепни ми твойто име!
Погледни в очите ми!
Кажи ми името на любовта!
Кажи ми къде си сега?
Кажи ми....не избирай мрака!
Тук съм заради теб!
Не се страхувай,
аз съм тук до теб!
Тук и ще остана!
Защото искам да съм с теб!
Не ме гони,
аз няма днес да си отида.
Не обръщай гръб
на моята любов към теб!
Тук до тебе ще остана.
Скрита някъде в теб!
Поискай сърцето ми
и ще ти го дам.
Поискай душата ми
и нея ще ти дам.
После и живота ми поискай
и него ще ти дам,
защото ти си
сърцето, душата и живота!
Давам всичко.
Искам само теб!
Ще те чакам,
това ти обещавам.
Ще те пазя от всичко,
дори от себе си ще те предпазя!
Не ме гони,
аз няма днес да си отида.
Не обръщай гръб
на моята любов към теб!
Тук съм днес и ще остана,
на мястото на твойта рана.
Отказвам да загубя теб,
отказвам да си тръгна аз сега.
Отказвам се и ще остана,
защото искам теб сега!

12.

Ще те посрещна със червена рокля,
със дантелени под нея жартиери.
Косата ми ще бъде още мокра,
ръцете ти по мене ще треперят.
И кожата ми страстно ще настръхва
навсякъде по мойто тяло,
а устните ми с жажда ще пресъхват...
Ти грях ли си или самият дявол?
Такъв те искам - мое олицетворение.
Пожари лумват, щом се съберем.
Сега разбираш ли, че не е прегрешение...
За бога! Ти си част от мен!