Оригинални пожелания,
           спомени и любовни sms-и!

СпомениПожеланияЛюбовни СМССтиховеСъновникОракул

Любовни стихове

Любовни стихове



Душата си поднесох чисто бяла,
разлистих я за теб и любовта,
оставих те да пишеш върху нея
и ред по ред изписа я така.

Изписа ти възторга, радостта си,
страданието, жаждата, страстта,
изписа на сърцето си терзанието,
как трудно се доказва верността.

Тъй дълго писа, къса даже листи,
защо не си помисли, че боли?
Захвърлена накрая я остави,
но ред един от нея не изтри.

И въпреки, че тъй е изтерзана,
издраскана, накъсана дори,
ти виж я как отново е готова,
вълшебство от любов да сътвори!

Ето я простила, чисто бяла,
усмихва ти се с моите очи,
закърпила любовните си рани,
по-влюбена от всякога блести!

Евгения Георгиева

8.2 от 631 гласа

  Гласувай
 

АКО АЗ СЪМ ЖЕНАТА

В очите запалваш искри,
а душата ми в тях се оглежда.
Ех, любов, и при мен се поспри,
украсих си вратата с надежда!

Ти не чукай, направо влезни,
поседни, отдъхни в тишината.
Не очаквай от мен "Остани!"
Остани, ако аз съм ЖЕНАТА.

Ако аз съм, ако само съм аз!
О, тогава ще пламне небето!
Със звезди ще изпиша завчас
туй, което ми шепне сърцето.

Ще запея със мойта душа,
песента и тъй дълго не пята,
ти послушай я МОЯ ЛЮБОВ,
аз ще пея, защото си свята!

Евгения Георгиева

8.6 от 334 гласа

  Гласувай
 

РЪЦЕТЕ ТИ

Ръцете ти(малки и бели),
които ме галят тъй нежно,
са чайки до мен долетели,
от морски простори безбрежни.

Ръцете ти - даващи щедро
и ласка, и плам, и утеха,
и обич, таена до вчера,
сърцето ми в себе си взеха.

Румен Ченков

8.8 от 239 гласа

  Гласувай
 

НЕ ОБИЧАМ ФАЛШИВИТЕ ДУМИ

Не очаквай от мен да ти свалям звезди.
Силно мразя фалшивите думи.
Ако има Любов, ако тя победи,
няма нужда от тях помежду ни.

Мълчаливо очите ще търсят очи
и ръцете с ръце ще се слеят.
Разговаряйки с тебе така, ще мълчим,
а сърцата ни в ритъм ще пеят.

Устни с устни ще палят пожар -
дълго чакани, страстни минути.
Колко думи, изговорени с жар,
са потъвали в мрака нечути?

Няма думи - повярвай - за всичко това.
Любовта е безкрайна вселена.
Ще ни грабне несетно, дори без слова.
Ще е брод между тебе и мене.

Румен Ченков

8.4 от 439 гласа

  Гласувай
 

БЕЗКРАЕН ПЪТ ДО ТЕБЕ ИЗВЪРВЯХ

Безкраен път до тебе извървях -
едва не се разминахме сред мрака.
Защо сега да крия като грях
години толкова кого съм чакал?

Сега не може нищо да ме спре -
за теб ще пея до часа последен...
Аз искам тоя свят да разбере,
че няма повече да бъда беден.

Евтим Евтимов

8.9 от 212 гласа

  Гласувай
 

ОБИЧАШ МЕ

Обичаш ме - ще бъдеш ли щастлива,
игра такава има в любовта,
единият за влюбен се признава,
а победен излиза след това.

Но ти на безразлична се преструваш,
без чувства като камъка бъди
умирай от любов, но не целувай,
любимия човек дори пъди.

Веднъж се мре, веднъж и ти обичай,
че смелият на жертва е готов,
страхливият е винаги отричал,
че има на света една любов.

Евтим Евтимов

8.7 от 214 гласа

  Гласувай
 

НЕ СИ ОТИВАЙ!

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!

Дамян Дамянов

8.7 от 412 гласа

  Гласувай
 

ЗАЩО МЪЛЧИШ, ЛЮБОВ!

Защо мълчиш, любов?
И в тъмното защо се криеш?
Пътека ти показах, но уви
отново мълчаливо ме убиваш.

Върви към светлината. В мойта длан
си почини. Аз търся те с години.
В сърцето ми съм построила храм
за теб, любов, така недостижима.

Какво не сторих да те видя пак.
Отрекох се от себе си, от хляба.
Така се лутам в този черен мрак.
Покажи ми светлина дори и слаба.

Не карай пак сърцето ми да спре,
душата ми във мъка да се дави,
Ще спра да дишам, ако нямам теб.
Във гроба ме хвърли, за да не страдам.

8.9 от 176 гласа

  Гласувай
 

САМОТА

Приятелю мой, аз сбогом ти казах,
но спомени идват един подир друг!
И просто не мога, дори се отказах,
да мисля, че няма те! Ти все си тук!

Където съм аз, ти промъкваш се тайно,
със вятъра милваш мойте коси!
Отново те виждам, говориш омайно,
целуваш ме нежно със звездни лъчи!

Душата ми стене, така те обичам
и толкова много ми липсваш сега!
Проклинам съдбата и пак се заричам,
сърце да заключа за любовта!

Но мисли предателски пак се промъкват
и пак ме повеждат към теб във ноща.
А клетвите мои, дори не замръкват,
забравила всичко отново скърбя!

Прости мойта слабост, прости ми за всичко,
което направих за теб или не!
Повярвай ми моля те, повярвай в едничко,
че бие за теб само моето сърце!

Евгения Георгиева

9.3 от 509 гласа

  Гласувай
 

Ревност

Видях те, видях те със нея,
красива е, много дори!
Не е като приказна фея,
но страстен е погледа й!

С изтънченост тя не пленява,
но всичко у нея крещи,
че иска да те притежава.
Защо ли ужасно личи?

Ти впил си във нея очите!
Дали си ме гледал така?
Как милваш и само косите!
Не мога да гледам това!

От болка се свива сърцето
и всичко се срива за ден.
Да бъде туй чувство проклето,
което отне те от мен!

Душата ми ти постели й,
със мойта тъга я стопли,
сърцето ми свещ направи й,
да свети щом любиш я ти!

Евгения Георгиева

8.8 от 395 гласа

  Гласувай
 

ЛюБОВНА ПЕСЕН

Писък на птица пробол тишината,
нежна въздишка спряла дъха,
шепот копринен докоснал душата,
желание скрито в летяща звезда.

Поглед открил съкровенните мисли,
ръце разгадали таен копнеж,
тръпнещи устни от устните пили,
любов извисена в дивен летеж!

Нощ разпиляла звездите небесни,
бряг запечатал навеки мига,
чувства родили хиляди песни,
вечните песни за любовта!

Евгения Георгиева

9.3 от 160 гласа

  Гласувай
 

ЕЛА

Мълчание гласа ми грабна
и скри го в шепот на листа,
сълзите ми в роса превърна
и пръсна я във утринта.

Ръцете ми в молитва стисна
и сплете в клони на ела,
нозете с корени овърза
и спусна в рохката земя.

На кръстопът дърво ме стори,
под сянката ми да се спреш,
зелена нежност да те гали,
да вдишаш моя мириз свеж.

Да те приспя, да те омая,
да ме усетиш във съня,
да пожелаеш да ме имаш
по-влюбена от всякога.

Да се събудиш със усмивка,
във мойте клони на ела,
в сърцето с болка да откриеш,
че липсвам ти, че съм ЕДНА!

Евгения Георгиева

8.7 от 94 гласа

  Гласувай
 

ИЗМАМА

Очите ти в моите се впили,
душата ми гола разглеждат.
Ръцете ти моите обвили,
към Рая отново повеждат.

Нощта с тъмнина ни покрива,
греха ни да скрие от всички.
Луната зад облак се скрива,
оставя ни двама самички.

Потънали в свойта забрава
с притиснати страстно тела.
Любов няма друга такава,
жадуваща само мига.

Откраднати мигове щастие,
убежище малко за двама.
Откраднати за сладострастие,
желана, желана измама.

Евгения Георгиева

8.7 от 110 гласа

  Гласувай
 

ПЛАЧ

Отново се спусна топла нощта,
а нейде китара заплака.
Взирам се в нищото с празна душа,
сърцето ми някого чака!

Самотно е знай, когато те няма
и времето спира без теб да върви.
Отново ме cграбчи мъка голяма,
а мислех, ще спре да боли!

Къде ли отиде, къде ли замина?
Прости ми, че още си мисля с тъга.
Защо ли таз болка по теб не отмина
и как да се боря със нея сега?

А спомени, спомени идват, отиват,
превземат ме, водят ме тук или там,
със сладост и нежност те ме опиват
и как да забравя отново не знам!

Китарата тихичко пак се разплака,
а после утихна отново в нощта,
сякаш от болка се късаше мрака,
плачеше мойта самотна душа!

Плачи, поплачи си, недей се срамува!
От обич се страда, от обич боли,
по нея сърцето все ще тъгува,
за нея си струват всички сълзи!

Евгения Георгиева

8.9 от 283 гласа

  Гласувай
 

ОЧАКВАНЕ

Преди да те срещна, аз те познавах,
преди да се влюбя, обичах те аз.
Дори без да зная, но някак успявах
за теб да живея, под твоята власт.

Съдбите ни бяха се срещали вече,
познаваха до болка всеки от нас.
Макар да сме двамата толкоз далече,
душите се клеха в съдбовния час.

Часът тъй очакван, кога ще настъпи,
кога ще застанем един срещу друг?
Очите щом срещнат се, как ще постъпим,
че дългото чакане свършва до тук?

Ръцете сами ще сплетат свойте пръсти,
сърцата ще тръпнат във дивен екстаз.
На другия устните всеки ще търси,
усещане сладко ще бъде за нас.

Преди да те видя, познавах те вече,
Преди да се влюбя,обичах те аз.
Съдбите се бяха докоснали вече,
подготвили бяха за срещата час.

Евгения Георгиева

8.8 от 421 гласа

  Гласувай
 

МАГЬОСНИЦА

Небето необятно ме погълна,
обгърна ме с безбрежна синева.
Представих си, че плувам върху облак,
минавайки под пъстрата дъга.

Незрима бях, прашинка под дъгата,
протегнала към слънцето ръка.
Сърцето ми препускаше щастливо -
Вселена малка, къс от любовта.

От купола на синята безкрайност,
със шепите си пръснах по света,
прашеца на любовната магия.
Дали те омагьосах със това?


Евгения Георгиева

9.4 от 118 гласа

  Гласувай
 
2
 
 




Календар именни дни

Вижте предстоящите именни дни в календара:

 
 






Полезни връзки

Spomenibg.com

Copyright © 2007-2014 Уеб Фокус ЕООД, Всички права запазени