49.

Аз към теб пътувах отдалече,
а към мен пътувала си ти.
Спирах под звездите всяка вечер,
да открия твоите черти.
А била си ти до мен безгласна,
бил съм аз в твоите мечти.
Аз намерих в тебе свойто щастие,
своето във мен намери ти.
Всичко по-нататък е известно,
любовта е радост и тъга.
Щастието се открива лесно,
трудното започва отсега!

50.

МОМИЧЕ

Едно момиче те обича,
но ти не бе разбрал това.
Погледнеш ли я ти в очите,
ще разбереш, че е така.
Едно момиче всяка вечер
до прозореца стои
и вместо весела усмивка,
блестят в очите и сълзи.
Едно момиче всяка вечер
насън ръцете ти държи
и този съън ще бъде вечен,
ако не го прекъснеш ти.
Едно момиче всяка вечер
те призовава във нощта
и тоз зов ще бъде вечен,
както е вечна любовта.

51.

Не зная дали ме обичаш.
Не те попитах дори,
но ти с нещо ме привлече,
навярно с твоите очи.
Любов не се поражда лесно
Разбираш ме, нали?!
Но чувствата във мене бликат
по-ярко и от слънчеви лъчи.
Ти винаги си много мил,
дори когато нещо ти тежи.
И знаеш ли? Аз вечно ще мечтая
да имам син със твоите очи!

52.

ОБИЧАЙ МЕ

Обичай ме, обичай ме сега,
дордето върху младата ми шия
като спокойна ласкава река
косите в тъмни къдрици се вият....

Обичай ме, обичай ме сега,
дордето моето чело е гладко
и като облак всякоя тъга
се плъзва и задържа се за кратко...

Обичай ме, обичай ме сега,
дордето гледам радостно и ясно,
дорде не спирам плахо на брега,
а ме привлича близката опасност.

Дордето още в моето сърце
се раждат много жажди и желания
и аз не дърпам своите ръце
от огъня – макар и да са в рани...

Обичай ме, дордето моят смях
звучи над всички мъки и несгоди,
дордето аз не зная що е страх
и младостта навсякъде ме води.

Дорде е горда моята глава,
от болка и обиди несклонена,
и зная ободряващи слова
в час тежък и за тебе и за мене...

Обичай ме, дордето има жар
и в обичта, дори и в мойте грешки,
дордето мога да съм твой другар
дори и в лудориите младежки.

Дорде от скоростта не се боя
и с вятъра обичам да пътувам,
дорде все нещо мисля и кроя
и леко със живота си рискувам...

Обичай ме, обичай ме сега,
дорде съм още смела, силна, млада,
дордето на годините снега
в косите ми безмилостоно не пада...

Обичай ме, че идат тъжни дни;
ще се вдълбаят бръчки по челото
и младият възторг ще се смени
с една печална и старешка кроткост.

Ще помътнеят моите очи,
ще гледат тъжно – сякаш че са слепи
и вместо смях в гласа ми ще звучи
смиреност и надежда за подкрепа.

И с тиха завист, с пареща тъга
ще гледам всяко хубаво момиче.
Обичай ме, обичай ме сега
а пък тогава- двойно ме обичай!

53.

СЪДБА

Няма мост над реката за двама ни,
няма шепот на дъжд и листа.
Няма нищо, когато телата ни,
се докосват и търсят в нощта!
Има място за теб във сърцето ми!
Потърси го, ела, остани!
Ако сълзи блестят по лицето ми,
просто плача... Защото си ти!
Ще забравя, какво съм си казала,
че обичам ли, после боли...
и след болката как съм изрязвала
всяко късче, което кърви!
Колко малко ни трябва да бъдеме
по-различни, да нямаме страх!
Уморен ли си? Аз съм... от скитане!
Вече знам! Любовта не е грях!
Не гони ме... аз, нека остана,
направи ме щастлива жена!
Не мисли, че във теб ще оставя
парченце лед, а не топлина!
Просто нека сега да опитаме,
само двама, без капка вина,
двата пътя в един да преплитаме...!
Аз съм твоя, ти - моя съдба!

54.

Ще сваля дъгата от небето
и ще тия подаря.
Ще купя всички влюбени песни
и ще ти ги подаря.
Ще викна всички южни птици
и ще ти ги подаря.
А моята любов ли?...
Тя е нежна като дъгата,
тя е силна като песента,
тя е южна като птиците...
Тя не се купува – за нея се воюва!

55.

Аз не зная, не зная защо
всяка мисъл ме връща при тебе.
Тя те вика и търси
и щом те открие пак въздухът трепва.

Сред стените на древния град
с нелюбов и със друго осъден
тръгват чувствата наши –
парад на душите под въздуха сънен

Нека водят пътеките там,
дето сякаш е друго поднебие.
Любовта ни, любими, е храм,
богомолци сме двамата с тебе.

Погледни ме, послушай и пак
нека длан във дланта си да сложим,
да прескочим небесния праг
и да стигнем безкрая, щом можем.

Нека водят пътеките там,
дето сякаш е друго поднебие.
Любовта ни, любими, е храм,
и последното наше спасение.

56.

НА ЛЮБИМИЯ

То може да се случи и напролет
и в есенната златна тишина.
За миг разцъфва старата топола
и пада лека, чудна светлина.

И тебе ти е някак много леко,
на устните напира песента,
зове те нежно малката пътека
към къщичката, сгушена в нощта.

Ти искаш да погалиш и цветята,
и кучето пред малката врата –
това е оня светъл миг, когато
в сърцето ти се ражда любовта.

57.

ЖЕЛАНИЕ

В живота ти не искам да съм залив,
където в ранна утрин ти ще спреш
и ще отплуваш в кървавия залез,
оставил само мъка и копнеж.

По пътя ти не ща да съм поляна,
където ти ще седнеш уморен,
ще тръгнеш после със коси развени
за миг поне не сетил се за мен

В живота ти не искам да съм спомен,
за който ще си спомняш в късен час
кога случайно плика стар разтвориш
и в тъмното прозвънне моя глас.

Аз искам да съм лек попътен вятър,
издуващ корабните ти платна.
Любима да съм ти като земята
и скъпа като младостта.

58.

БЛАГОДАРЯ ТИ, ЛЮБОВ!

Добре дошла, любов позакъсняла!
А аз не вярвах, че ще дойдеш.
Късметът ми – ех, кучета го яли.
Ни ти не стой на прага, в своя дом си.

Да знаеш само колко дълго чаках.
От чакане душата ми изтече.
Край мене черни гарвани гълчаха –
хабер от дявола, че съм обречен.

Но аз ги пъдех с камъни и вярвах –
ще дойдеш някога, любов мечтана!
И с дива ярост на прокълнат варвар
сърцето претопих във меч стоманен.

То бяха битки – грозни и зловещи,
война без фронт, в която озверяваш.
С усмивка на приятел – враг насреща,
а пък приятеля те е забравил...

За миг очи затвориш и си свършен!
Отгоре дебнат хищни лешояди...
Това за звяра, дето рани ближе
го има само в някои балади.

Сега се чудя – как ли те опазих,
когато бях загубил вече всичко.
Отвикнал бях да любя и да мразя,
а исках още много да обичам...

Добре дошла, любов скандално горда,
добре дошла любов неукротима.
Щом с мен си, няма падане зад борда.
Любов, благодаря ти, че те има!

59.

Ако се науча да вярвам,
както птиците вярват на слънцето...
Ако се науча да чакам,
както цветята чакат изгрева...
Ако се науча да скърбя,
както земята скърби по залеза...
Ще се науча ли да те обичам?...

60.

Ако наистина обичаш, то значи да принадлежиш.
Да се прекланяш, да се вричаш, то значи да принадлежиш.
Обидите й да забравяш, да й прощаваш от сърце…
На среща пак след туй да тичаш. То значи да принадлежиш.