Любовни стихове

Искам просто да бъда сълза
от тъгата ти светла родена...
Като пролетна бистра вода -
много чиста и много зелена.
В мойта проста човешка съдба
всичко вече докрай съм изпитала...
Искам просто да бъда добра...
малка топла сълза във очите ти...

  

Рисувай ме със пръсти!
Чертай по мен като по лист хартия.
Затвори очи, стаи дъха си,
отдай се на поредната магия...
Рисувай ме със устни и не спирай!
Създай ме цяла и неповторима.
Дъхът да бъде багра пъстра,
а художник - ти самия...

  

Ти си мисълта с която заспивам,
ти си съня които сънувам,
ти си усмивката на моите устни,
ти си сълзите солени и вкусни,
ти си мечтата за красиво и нежно,
ти си стиха захвърлен небрежно,
ти си волната птица в небето,
ти си човекът, стигнал до сърцето!

  

0бичам те, когато идваш,
когато сядаш тихичко до мен...
0бичам те, когато си отиваш
и те търся ден след ден...
0бичам те, когато ми говориш,
когато свенливо ме гледаш с очи...
0бичам те, когато се усмихваш
и потъваш в моите сълзи...
0бичам те, когато те сънувам,
когато изгарям в огън от страст...
0бичам те, когато те прегръщам
и над тебе търся власт!
0бичам те, когато другите те мразят
и когато плачеш дори!
0бичам те, когато ми се смееш
и когато ме мразиш дори!...

  

Във прозата на дните ми
ти си като въздишка нежна.
Забождам те в косите си,
във огледало не се поглеждам.

И тръгваме по разлистените улици
и с вятъра се гоним боси,
а ти си се стаил в сърцето ми
и чакаш огнения порив недокоснат.

  

Обичай ме и аз ще те обичам!
На обичта ти ще отвърна с обич.
Във вечна вярност днес ти се заричам,
обичай ме и аз ще те обичам!

Прегръщай ме и аз ще те прегърна!
Едничка дума само да прошепнеш
с теб на край света ще тръгна.
Прегръщай ме и аз ще те прегърна!

Целувай ме и аз ще те целуна!
И ще излее звезден дъжд небето.
В ръцете ти ще бъда нежна струя.
Целувай ме и аз ще те целуна!

  

Кой разплака доброто момиче?
Кой сърцето моминско разби?
Две сълзи колебливо се сляха
със пенливите морски вълни.
Може би затова са солени
пенливите морски вълни.
Векове, векове са наводнени
от разплакани тъжни очи.
Мое малко и нежно момиче,
с разплакани тъжни очи,
не разкривай лицето,
очите прекрасни.
Щом умееш да плачеш - плачи!
По красиви от морския залив
са разплаканите очи.
Аз отдавна не мога да плача,
затова толкова много ме боли.

  

ОБИЧ

Аз те чакам, мила моя, с вдъхновение,
пак при мен да дойдеш ти
и сърцето напява със вълнение:
"Ела ме, скъпа, прегърни!"

И за този светъл миг мечтая,
моя мила тайнствена любов,
и от все сърце го аз желая,
в този пуст живот суров!

И времето не ще измие образа,
във който съм пленен,
а само истински ще се разкрие –
искрената обич в мен!

  

Лъжа ли беше първата ти ласка?
Или за ласки само бях мечтал?
Затуй ли всяка нощ на сън ме стряска
един копнеж роден, но не живял?

Не си отивай! Чуваш ли,не тръгвай!
Не ме оставяй сам със вечерта!
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
Че ще ни срещне някога света!

Светът е свят! И колкото да любим,
И колкото да плачем и скърбим,
Като деца в гора ще се изгубим,
Щом за ръце със теб не се държим.

Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моя глас?
Ще викаш ти, гласът ти ще се връща
И може би не ще го чуя аз.

  

Обичам те защо да крия,
обичам те нима е грях,
пред теб аз истината ще разкрия,
обичам те откакто те видях.

Обичам те през ледове и бури,
обичам те през огън и вода,
сърцето ми докрай е твое,
докрай дори и след смърта!

  

Живея тъжно!
С болката, че ти страниш от мен,
а всъщност ме обичаш.
И тази скрита обич ме гнети
стократно повече от безразличие.
Така декоративната трева,
в която жадни погледи се впиват
навярно много страда от това,
че върху нея никой не почива.

  

Ти си мойта щастлива илюзия
Ти си мойто горчиво мечтание.
Мойта тъмна до блясък фантазия.
Мойто кротко до крясък мечтание.

Мойта дръзка до чудо хипербола.
Мойта нежна до лудост метафора
За сърцето ми – свято причастие.
За душата – жадувана нафора.

  

ЗАКЛИНАНИЕ

Не отминавай никое „Обичам те”
прошепнато от глас, с очи, с мълчание.
То идва от пустинни разстояния
и от ранена светлина изтича.

Не отминавай никое „Обичам те”,
защото ако то не те намери,
вселената от скръб ще потрепери,
звездите ще помръкнат от обида.

Изостряй слух да го дочуваш,
със всички свои сетива улавяй
блуждаещия знак за всеотдайност...
А ако ехо в теб не се събуди?

Отново се поспри, не отминавай,
да те погледнат остави очите,
да те запомнят щедро, до насита
и после в сънища да те извайват.

  

Защото те обичам,
затуй си ти красива
и другите те гледат
с поглед възхитен.
Защото те обичам,
затуй оставаш млада
без бръчки под очите,
без косъм посребрен.
защото те обичам,
затуй си ти красива!
Но не бъде надменна
и хитра не бъди!
Умре ли любовта ми,
презре ли те сърцето
за миг ще остарееш
и погрознееш ти!

  

Аз към теб пътувах отдалече,
а към мен пътувала си ти.
Спирах под звездите всяка вечер,
да открия твоите черти.
А била си ти до мен безгласна,
бил съм аз в твоите мечти.
Аз намерих в тебе свойто щастие,
своето във мен намери ти.
Всичко по-нататък е известно,
любовта е радост и тъга.
Щастието се открива лесно,
трудното започва отсега!